В Турция и трите опозиционни партии - светската, националистическата и прокюрдската - се обявиха против военния метеж, пише "Файненшъл таймс", цитиран от БТА.

Трите партии, продължава британският всекидневник, застанаха решително зад президента Реджеп Тайип Ердоган и неговата ислямистка управляваща Партия на справедливостта и развитието (ПСР).

Чистки като... след успешен преврат

Агресивният и поляризиращ президент - най-могъщата фигура, откакто Мустафа Кемал Ататюрк през 1923 г. изгради модерната република от руините на Османската империя - сега държи бъдещето на страната в ръцете си, коментира "Файненшъл таймс".

Той може да се опита да създаде широк демократичен консенсус като основен принцип или да използва пуча като претекст, за да разруши всички останали бариери пред амбицията си за авторитарна власт. Ердоган изглежда е избрал второто, обсебвайки контрола върху институциите и ускорявайки движението към президентска република.

Вижте снимки >>

Измеренията на предприетите от правителството чистки припомнят предишни, успешни преврати. Сегашните наказателни действия обхващат и полицията, съдебната система и държавните служби.

При този институционен срив Турция - все по-ненадежден член на НАТО и претендент за член на ЕС, фиктивен съюзник срещу "Ислямска държава" и източна крепост срещу Русия и Иран - е застрашена да изгуби ориентация, посочва вестникът.

НАТО пред избор?

Чистката на Ердоган може да не остави на НАТО друг избор освен да изгони Турция, пише "Дейли телеграф". Откакто Турция се присъедини към алианса през 1952 г., членството й се разглежда като съдбоносна защитна преграда за Европа срещу заплахи от Русия и арабския свят.

Фактът, че Вашингтон сега говори открито за възможност за прекратяване на членството на Турция в НАТО, показва до каква степен са се влошили отношенията между Анкара и западните съюзници след опита за военен преврат.

Турските ръководители се опасяват от втори опит за преврат. Няколко значителни военни части са ограничени в базите си, а президентът Ердоган не бърза да се върне от Истанбул в Анкара, тъй като столицата изглежда все още не се смята за безопасна, отбелязва в. "Индипендънт".

"Вашингтон пост" също обръща внимание на отношенията на Турция с НАТО след пуча. Можем да сме сигурни, че много северноамерикански и европейски лидери следят последиците от опита за преврат със затаен дъх и това е така не само защото Турция е внушителна регионална сила. Тя е ключов член на НАТО - най-големият военен съюз в западния свят.

Нестабилността в Турция може да рефлектира в алианса. Макар да изглежда, че президентът Ердоган и поддръжниците му твърдо са си върнали контрола, тези опасения не са напълно изчезнали, посочва всекидневникът и припомня изказване на държавния секретар на САЩ Джон Кери, че НАТО ще проучи внимателно дали Турция продължава да отговаря на изискванията на алианса за демократичност и върховенство на закона след опита за преврат.

Не една причина за безпокойство

Турция заема особено стратегическо място в алианса. Един от факторите са огромните й размери. С население от 79 милиона души тя е третата по големина страна в НАТО, а с числеността на въоръжените сили (426 000 души миналата година) - втора в пакта. Освен това тя е с ключово географско положение и е важен член на оглавената от САЩ международна коалиция против групировката "Ислямска държава", подчертава "Вашингтон пост".

Провалилият се метеж е само още една сериозна причина за безпокойство около ролята на Турция в НАТО. Американски и европейски лидери нееднократно са изразявали тревога от склонността на Ердоган към авторитарност.

Турция изглежда дълго си затваряше очите за ислямистките екстремисти, включвайки се в борбата срещу ИД едва когато може би беше твърде късно. В последните години конфликтът с кюрдското малцинство избухна с нова сила. Сега обаче нещата изглеждат още по-зле, допълва вестникът.