Значителен напредък в преговорите за Кипър
Дискусиите ще бъдат възобновени на 20 ноември в Женева, съобщи ООН в комюнике, цитирано от Франс прес и БТА.
Кипърският президент Никос Анастасиадис и лидерът на кипърските турци Мустафа Акънджъ разговаряха от понеделник до вчера в голям хотел в курорта Мон Пелерин, на брега на Женевското езеро, под егидата на специалния пратеник на световната организация за Кипър Еспен Барт Айде.
"През последните пет дни бяха обсъдени териториалният и други въпроси. Постигнат бе значителен напредък", се казва в комюникето на ООН.
В резултат на преговорите бе направен пробив, който обаче не бе достатъчен, за да се стигне до споразумение по териториалните аспекти на обединението на Кипър.
Лидерите на двете кипърски общности се концентрираха върху ключови и изключително чувствителни проблеми – за територията и териториалните граници на бъдещите две съставни държави в бъдещия федерален Кипър.
В петък, най-критичния ден от преговорите, двамата лидери се споразумяха да обсъдят три от дългия списък от около 20 критерия за бъдещите териториални корекции. Съобщава се за постигнат напредък по тях след петчасовото заседание, последвано от обявяването на новата среща в Женева.
Става въпрос за броя на кипърските гръцки бежанци, които ще могат да се завърнат по родните си места, намиращи се сега в зоната на кипърските турци, за процента от окупираните територии, който ще бъде върнат под кипърска гръцка администрация, както и увеличаване на бреговата линия, достъп до която ще имат кипърските гърци.
Президентът на Кипър Никос Анастасиадис настоява за постигане на споразумение за територията и териториалните корекции, както и на конкретните карти като необходимо условие за следващата и последна фаза в преговорната процедура.
Това ще бъде петстранна конференция за обсъждане на главата за сигурността и гаранциите за бъдещия Кипър, на която особено настоява лидерът на кипърските турци Мустафа Акънджъ.
Кипър е разделен от 1974 г., когато турската армия навлезе в северната част от средиземноморския остров в отговор на държавен преврат, целящ да присъедини страната към Гърция.
След няколко опита за помирение и провала на план, предложен от ООН през 2004 г., преговорите за обединение бяха възобновени през май миналата година под егидата на световната организация.
оригинал статьи: http://dnes.dir.bg/news/pregovori-evropeyski-parlament-oon-obedinenie-kipar-24469937?nt=4
Дискусиите ще бъдат възобновени на 20 ноември в Женева, съобщи ООН в комюнике, цитирано от Франс прес и БТА.
Кипърският президент Никос Анастасиадис и лидерът на кипърските турци Мустафа Акънджъ разговаряха от понеделник до вчера в голям хотел в курорта Мон Пелерин, на брега на Женевското езеро, под егидата на специалния пратеник на световната организация за Кипър Еспен Барт Айде.
"През последните пет дни бяха обсъдени териториалният и други въпроси. Постигнат бе значителен напредък", се казва в комюникето на ООН.
В резултат на преговорите бе направен пробив, който обаче не бе достатъчен, за да се стигне до споразумение по териториалните аспекти на обединението на Кипър.
Лидерите на двете кипърски общности се концентрираха върху ключови и изключително чувствителни проблеми – за територията и териториалните граници на бъдещите две съставни държави в бъдещия федерален Кипър.
В петък, най-критичния ден от преговорите, двамата лидери се споразумяха да обсъдят три от дългия списък от около 20 критерия за бъдещите териториални корекции. Съобщава се за постигнат напредък по тях след петчасовото заседание, последвано от обявяването на новата среща в Женева.
Става въпрос за броя на кипърските гръцки бежанци, които ще могат да се завърнат по родните си места, намиращи се сега в зоната на кипърските турци, за процента от окупираните територии, който ще бъде върнат под кипърска гръцка администрация, както и увеличаване на бреговата линия, достъп до която ще имат кипърските гърци.
Президентът на Кипър Никос Анастасиадис настоява за постигане на споразумение за територията и териториалните корекции, както и на конкретните карти като необходимо условие за следващата и последна фаза в преговорната процедура.
Това ще бъде петстранна конференция за обсъждане на главата за сигурността и гаранциите за бъдещия Кипър, на която особено настоява лидерът на кипърските турци Мустафа Акънджъ.
Кипър е разделен от 1974 г., когато турската армия навлезе в северната част от средиземноморския остров в отговор на държавен преврат, целящ да присъедини страната към Гърция.
След няколко опита за помирение и провала на план, предложен от ООН през 2004 г., преговорите за обединение бяха възобновени през май миналата година под егидата на световната организация.
Кипърският президент Никос Анастасиадис и лидерът на кипърските турци Мустафа Акънджъ разговаряха от понеделник до вчера в голям хотел в курорта Мон Пелерин, на брега на Женевското езеро, под егидата на специалния пратеник на световната организация за Кипър Еспен Барт Айде.
"През последните пет дни бяха обсъдени териториалният и други въпроси. Постигнат бе значителен напредък", се казва в комюникето на ООН.
В резултат на преговорите бе направен пробив, който обаче не бе достатъчен, за да се стигне до споразумение по териториалните аспекти на обединението на Кипър.
Лидерите на двете кипърски общности се концентрираха върху ключови и изключително чувствителни проблеми – за територията и териториалните граници на бъдещите две съставни държави в бъдещия федерален Кипър.
В петък, най-критичния ден от преговорите, двамата лидери се споразумяха да обсъдят три от дългия списък от около 20 критерия за бъдещите териториални корекции. Съобщава се за постигнат напредък по тях след петчасовото заседание, последвано от обявяването на новата среща в Женева.
Става въпрос за броя на кипърските гръцки бежанци, които ще могат да се завърнат по родните си места, намиращи се сега в зоната на кипърските турци, за процента от окупираните територии, който ще бъде върнат под кипърска гръцка администрация, както и увеличаване на бреговата линия, достъп до която ще имат кипърските гърци.
Президентът на Кипър Никос Анастасиадис настоява за постигане на споразумение за територията и териториалните корекции, както и на конкретните карти като необходимо условие за следващата и последна фаза в преговорната процедура.
Това ще бъде петстранна конференция за обсъждане на главата за сигурността и гаранциите за бъдещия Кипър, на която особено настоява лидерът на кипърските турци Мустафа Акънджъ.
Кипър е разделен от 1974 г., когато турската армия навлезе в северната част от средиземноморския остров в отговор на държавен преврат, целящ да присъедини страната към Гърция.
След няколко опита за помирение и провала на план, предложен от ООН през 2004 г., преговорите за обединение бяха възобновени през май миналата година под егидата на световната организация.
Дискусиите ще бъдат възобновени на 20 ноември в Женева, съобщи ООН в комюнике, цитирано от Франс прес и БТА.
Кипърският президент Никос Анастасиадис и лидерът на кипърските турци Мустафа Акънджъ разговаряха от понеделник до вчера в голям хотел в курорта Мон Пелерин, на брега на Женевското езеро, под егидата на специалния пратеник на световната организация за Кипър Еспен Барт Айде.
"През последните пет дни бяха обсъдени териториалният и други въпроси. Постигнат бе значителен напредък", се казва в комюникето на ООН.
В резултат на преговорите бе направен пробив, който обаче не бе достатъчен, за да се стигне до споразумение по териториалните аспекти на обединението на Кипър.
Лидерите на двете кипърски общности се концентрираха върху ключови и изключително чувствителни проблеми – за територията и териториалните граници на бъдещите две съставни държави в бъдещия федерален Кипър.
В петък, най-критичния ден от преговорите, двамата лидери се споразумяха да обсъдят три от дългия списък от около 20 критерия за бъдещите териториални корекции. Съобщава се за постигнат напредък по тях след петчасовото заседание, последвано от обявяването на новата среща в Женева.
Става въпрос за броя на кипърските гръцки бежанци, които ще могат да се завърнат по родните си места, намиращи се сега в зоната на кипърските турци, за процента от окупираните територии, който ще бъде върнат под кипърска гръцка администрация, както и увеличаване на бреговата линия, достъп до която ще имат кипърските гърци.
Президентът на Кипър Никос Анастасиадис настоява за постигане на споразумение за територията и териториалните корекции, както и на конкретните карти като необходимо условие за следващата и последна фаза в преговорната процедура.
Това ще бъде петстранна конференция за обсъждане на главата за сигурността и гаранциите за бъдещия Кипър, на която особено настоява лидерът на кипърските турци Мустафа Акънджъ.
Кипър е разделен от 1974 г., когато турската армия навлезе в северната част от средиземноморския остров в отговор на държавен преврат, целящ да присъедини страната към Гърция.
След няколко опита за помирение и провала на план, предложен от ООН през 2004 г., преговорите за обединение бяха възобновени през май миналата година под егидата на световната организация.
Кипърският президент Никос Анастасиадис и лидерът на кипърските турци Мустафа Акънджъ разговаряха от понеделник до вчера в голям хотел в курорта Мон Пелерин, на брега на Женевското езеро, под егидата на специалния пратеник на световната организация за Кипър Еспен Барт Айде.
"През последните пет дни бяха обсъдени териториалният и други въпроси. Постигнат бе значителен напредък", се казва в комюникето на ООН.
В резултат на преговорите бе направен пробив, който обаче не бе достатъчен, за да се стигне до споразумение по териториалните аспекти на обединението на Кипър.
Лидерите на двете кипърски общности се концентрираха върху ключови и изключително чувствителни проблеми – за територията и териториалните граници на бъдещите две съставни държави в бъдещия федерален Кипър.
В петък, най-критичния ден от преговорите, двамата лидери се споразумяха да обсъдят три от дългия списък от около 20 критерия за бъдещите териториални корекции. Съобщава се за постигнат напредък по тях след петчасовото заседание, последвано от обявяването на новата среща в Женева.
Става въпрос за броя на кипърските гръцки бежанци, които ще могат да се завърнат по родните си места, намиращи се сега в зоната на кипърските турци, за процента от окупираните територии, който ще бъде върнат под кипърска гръцка администрация, както и увеличаване на бреговата линия, достъп до която ще имат кипърските гърци.
Президентът на Кипър Никос Анастасиадис настоява за постигане на споразумение за територията и териториалните корекции, както и на конкретните карти като необходимо условие за следващата и последна фаза в преговорната процедура.
Това ще бъде петстранна конференция за обсъждане на главата за сигурността и гаранциите за бъдещия Кипър, на която особено настоява лидерът на кипърските турци Мустафа Акънджъ.
Кипър е разделен от 1974 г., когато турската армия навлезе в северната част от средиземноморския остров в отговор на държавен преврат, целящ да присъедини страната към Гърция.
След няколко опита за помирение и провала на план, предложен от ООН през 2004 г., преговорите за обединение бяха възобновени през май миналата година под егидата на световната организация.
Дискусиите ще бъдат възобновени на 20 ноември в Женева, съобщи ООН в комюнике, цитирано от Франс прес и БТА.
Кипърският президент Никос Анастасиадис и лидерът на кипърските турци Мустафа Акънджъ разговаряха от понеделник до вчера в голям хотел в курорта Мон Пелерин, на брега на Женевското езеро, под егидата на специалния пратеник на световната организация за Кипър Еспен Барт Айде.
"През последните пет дни бяха обсъдени териториалният и други въпроси. Постигнат бе значителен напредък", се казва в комюникето на ООН.
В резултат на преговорите бе направен пробив, който обаче не бе достатъчен, за да се стигне до споразумение по териториалните аспекти на обединението на Кипър.
Лидерите на двете кипърски общности се концентрираха върху ключови и изключително чувствителни проблеми – за територията и териториалните граници на бъдещите две съставни държави в бъдещия федерален Кипър.
В петък, най-критичния ден от преговорите, двамата лидери се споразумяха да обсъдят три от дългия списък от около 20 критерия за бъдещите териториални корекции. Съобщава се за постигнат напредък по тях след петчасовото заседание, последвано от обявяването на новата среща в Женева.
Става въпрос за броя на кипърските гръцки бежанци, които ще могат да се завърнат по родните си места, намиращи се сега в зоната на кипърските турци, за процента от окупираните територии, който ще бъде върнат под кипърска гръцка администрация, както и увеличаване на бреговата линия, достъп до която ще имат кипърските гърци.
Президентът на Кипър Никос Анастасиадис настоява за постигане на споразумение за територията и териториалните корекции, както и на конкретните карти като необходимо условие за следващата и последна фаза в преговорната процедура.
Това ще бъде петстранна конференция за обсъждане на главата за сигурността и гаранциите за бъдещия Кипър, на която особено настоява лидерът на кипърските турци Мустафа Акънджъ.
Кипър е разделен от 1974 г., когато турската армия навлезе в северната част от средиземноморския остров в отговор на държавен преврат, целящ да присъедини страната към Гърция.
След няколко опита за помирение и провала на план, предложен от ООН през 2004 г., преговорите за обединение бяха възобновени през май миналата година под егидата на световната организация.
Кипърският президент Никос Анастасиадис и лидерът на кипърските турци Мустафа Акънджъ разговаряха от понеделник до вчера в голям хотел в курорта Мон Пелерин, на брега на Женевското езеро, под егидата на специалния пратеник на световната организация за Кипър Еспен Барт Айде.
"През последните пет дни бяха обсъдени териториалният и други въпроси. Постигнат бе значителен напредък", се казва в комюникето на ООН.
В резултат на преговорите бе направен пробив, който обаче не бе достатъчен, за да се стигне до споразумение по териториалните аспекти на обединението на Кипър.
Лидерите на двете кипърски общности се концентрираха върху ключови и изключително чувствителни проблеми – за територията и териториалните граници на бъдещите две съставни държави в бъдещия федерален Кипър.
В петък, най-критичния ден от преговорите, двамата лидери се споразумяха да обсъдят три от дългия списък от около 20 критерия за бъдещите териториални корекции. Съобщава се за постигнат напредък по тях след петчасовото заседание, последвано от обявяването на новата среща в Женева.
Става въпрос за броя на кипърските гръцки бежанци, които ще могат да се завърнат по родните си места, намиращи се сега в зоната на кипърските турци, за процента от окупираните територии, който ще бъде върнат под кипърска гръцка администрация, както и увеличаване на бреговата линия, достъп до която ще имат кипърските гърци.
Президентът на Кипър Никос Анастасиадис настоява за постигане на споразумение за територията и териториалните корекции, както и на конкретните карти като необходимо условие за следващата и последна фаза в преговорната процедура.
Това ще бъде петстранна конференция за обсъждане на главата за сигурността и гаранциите за бъдещия Кипър, на която особено настоява лидерът на кипърските турци Мустафа Акънджъ.
Кипър е разделен от 1974 г., когато турската армия навлезе в северната част от средиземноморския остров в отговор на държавен преврат, целящ да присъедини страната към Гърция.
След няколко опита за помирение и провала на план, предложен от ООН през 2004 г., преговорите за обединение бяха възобновени през май миналата година под егидата на световната организация.
Категории
Просмотр 576
